Опело

„Паркирането забранено” -
мълчи олющена табела
поредната абсурдна сцена
в поредното безлюдно село,
затънтено накрай света.
За деветнайстото опело
със потно почерняло чело
домъкнал се е поп с кола.
 
От скърцащата стара лада
измъква прашна калимавка.
Отдавна не е първа младост,
отдавна с енорийски справки
му дават сякаш на инат -
не кръщенета, не венчавки
а помени...Да слушат мравки
и червеи за Оня свят.
 
Към гробищата през полето -
до гроба група бели старци
го чакат, вгледани в небето.
А слънцето е бич и жарко
наказва празните очи.
„Ех дядо попе, още малко
и ний ще свършим, тихи, жалки...
Но нищо, хайде, почети.“
 
Оръфана светата книга
пред сухите лица развява,
разказва, че не всеки стига
до портите на Рая. Дявол
таи се в грешния ни дух,
но Господ грешките прощава...
А после грешника заравят
да се превърне в прах и пух.
 
От гробищата през синора,
към гроба си смълчан, далечен
върви свещенникът. Просторен
е днес светът, но не е вечен...
А него кой ще погребе?
В земята кой ще го затвори
да смъкне всичката умора
от старите си рамене?
 
Върви към старата си лада
щурците пеят изтощено,
и пот от бръчките му пада,
а на стъклото залепено
е листче с текст едва четим:
 „Паркирането забранено!“,
и послеписа във червено
„...за Бог и попа му. Амин.“